Изненада (След 15 години)

Искаш ли мартини със маслина?
Пие ми се днес със теб!
Вечер е и без причина
напълвам чашите ни с лед.

Задушно е, върти ми се главата-
цял ден копнеех този миг,
когато нощ разпуснала  косата
нашепва жално тежък стих.

А небето виснало надолу,
намръщено присветва и трещи-
Превиват кръст софийските тополи
сподавен дъжд вали, вали,

Но ти си тук до мен в нощта дъждовна
и пак до мен бе в онзи жарък ден,
Обичаш ме такава-крайно  невъзможна
прегръщаш мен и само мен.

И все заедно били сме и ще бъдем
накрая- времето ще спре за нас-
ала децата ни ще помнят, вярвам,
ще чуват ясно тихия ни глас.

Очите ти обичам синьо-сиви
ръцете ти ме галят и на сън-
Запъват ми се думите, любими-
Наздраве казвам ти-дзън-дзън!

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s