Джар и калните лапи (или колко е важно да бъдеш обичан)

Джар се зарадва на дъжда. Още полусънен той дочу тихото шумолене навън, а нослето му вече не бе сухо, а сякаш току що топнато в паничката с вода. Протегна четирите си бели лапи и се прозя широко. Зъбките му тракаха от глад, но  още бе твърде рано за закуска. Къщата спеше. Горещото слънце през последните дни бе уморило всички. Джар се покатери на дивана и погледна през прозореца. “Какви красиви локви е направил дъждът- мислеше си той-, а слънцето така блещука във водата, сякаш и то иска да се разхлади и да си поиграе. Джар се заслуша. Да, още никой не се бе събудил. Пакостлива мисъл проблесна в черните му очи. Скочи от дивана и се измъкна навън през кучешката вратичка. “Ехехеее, ето ме!”и  цопна в първата локва. После и във втората, и в третата. Лъскавата му бяла козина потъмня от калната вода, лапите станаха черни, муцуната мръсна, а по мустачките се оцеждаха кални капки, които той облиза с езиче. Претърколи се на тревата, изтръска уши и с ловък скок се намери в най-голямата и кална локва. Всичко това той повтори още няколко пъти, докато не се измори така, че едвам се дотътри до вратата. Бутна с кална муцунка капака и влезе в кухнята, оставяйки изящни тъмни следи по светлия под. Бе ужасно уморен и скочи на дивана да си почине. Тогава усети как гладът драска с нокти в стомахчето. Беше мокър и мръсен, уморен и гладен, а никой не бе станал да му приготви закуска. Увеси носле и кихна силно, после скочи долу и отиде до шкафа, където стоеше пликът с храната. За щастие, вратичката бе леко открехната и Джар успя с лапа да  я отвори. Задърпа силно със зъбки плика и след минута целият плик се изсипа на пода. Гранули имаше навсякъде. Какво блаженство! Той стъпваше по тях и после жадно, жадно ги лапаше. Яде, докато пред очите му притъмня. Май беше прекалил. Потопи муцунка в купичката с вода и изпи няколко глътки. Чувстваше се зле. Болеше го коремчето, а и главата му се въртеше. Кихна отново, още по-силно отпреди и легна на земята до диванчето, където обикновено сядаше малката Яна. Почувства се самотен. Беше му студено и миришеше на кал. Притвори очи и се опита да заспи. Почувства топлина, някой го галеше по гръбчето. Малката Яна се бе събудила от кихането му и сега стоеше на земята до него по пижамка и с боси крачета. “Ех, Джар! Какво си направил, целият си мокър и студен? Сигурно навън си излизал, разбойник такъв! И пода си изцапал, и диванчето. Храната си разсипал и си преял. Но Джар, не бива да ходиш с мръсни лапи по храната, може да се разболееш. Боли ли те коремчето, а? Кажи ми, Джарко!” Той нежно близна малката ѝ ръка и тя го разбра. Набързо измете и изми пода., почисти дивана и се захвана с кучето. Изкъпа го с топла вода и мек сапун, после го подсуши хубаво с голяма топла кърпа и сешоар. Направи ароматен билков чай за двамата, а за себе си сандвич със сирене и голям резен домат. Сгушиха се на диванчето под лекото одеяло. Джар се почувства много по-добре. Усещаше, че се унася в сладък сън. Яна галеше кадифените му уши. Тя го обичаше много, но дори и не подозираше колко много я обича той!

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s