Спомен

Луна на парче
и сън в чекмедже.
Думи дебели с
дантели оплели
стъклени рими,
в дъх на комини
минути унесени
и вишните есенни
шише тъмнина
зад лъч от бреза
две млади звезди
зад криви бразди.
Шапки от вятър
и коси от тамян
сълзи кехлибар,
по пътя издран
почти незловещо
и душно, и жежко
време отровено
сърцето заровено.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s