Джар и първата среща

Когато я видя за първи път, една дебела калинка бе кацнала и спокойно се излежаваше на лявото ѝ ухо. Нослето ѝ се бръчкаше в опит да вдъхне аромата на топли кифлички, който натрапчиво се просмукваше във въздуха наоколо. Черната ѝ гладка козина блестеше при допира на първите  утринни лъчи. Тревите се поклащаха сънено, натежали от едрите капки слънчеви сълзи. Джар умираше от срам и се чудеше къде да се скрие. От седмица не бе влизал под душа и бялата му муцунка сега изглеждаше сива и мърлява. Погледна лапите си. Кални, от локвата, на която не можа да устои. Наведе още повече глава и отстъпи назад. Тогава усети дъха ѝ. Повдигна очи и срещна нейните. Големи и черни, като тъмни, непознати езера. Напомняха му за пеперуди с уморени крилa в нощ преди лятна буря. От смущение не му достигаше въздух и му се струваше,че ще падне в тревата. Тя го закачи с лапа и допря мокрото си носле до неговото. Сърцето му подскочи от вълнение. Трохи от непозната нежност боцкаха тялото му, сякаш стотици горещи мравки тупкаха по него с врелите си крачета. Тя отново закачи лапата му и бутна меката си муцунка под неговата. Джар изправи глава. От притеснение едното му ухо бе клюмнало. В тъмните му очи трептяха слънчеви стоножки. Той не знаеше какво да стори. Сърцето му биеше като пощурял барабан. Близна бързо и леко нослето ѝ и побягна към големия орех в далечния край на поляната. Очите на Калина се изпълниха със светлина. Тя кихна силно и побягна след него. Двамата прекараха следващите няколко часа в щура игра и нежни закачки. Уморени, по обед те легнаха на свежата трева под широката сянка на ореха. Слънцето  гледаше отвисоко и  изпращаше искрящи целувки. Те се сипеха по големите, меки листа на ореха, зеленото им ги улавяше, вдъхваше им от аромата на разцъфналата си пролет и ги спускаше като тънки, светли нишки нежност към земята. Джар и Калина ги улавяха с очи, а ако случайно пропуснеха някоя, тя сама се полепваше по нослетата им и ги караше да кихат. Малко вълшебство подскачаше по поляната. Криеше се в пъстрите глави на цветчетата и дърпаше кучетата за опашките. Денят се стопяваше в цвят и трепет. Джар и Калина стъпваха леко по  уморените треви.Залезът се разтапяше и озаряваше поляната с топлите си багри. Време беше да е прибират. Всеки в своя дом. Но някак не им се искаше да се разделят сега, не и преди нощта да изгрее с блясъка на своята диамантена прелест. Трепнаха първите звезди. Тревите утихнаха, а листата на ореха натежаха от сладкия аромат на настъпващата нощ. Джар гледаше Калина и броеше светулки в очите ѝ. Лапата му докосваше нейната. Тя бръчкаше носле  и свенливо притваряше красивите си очи. Един задъхан щурец притича през поляната, забързан за своя среднощен концерт. Небето кротко  разгърна тъмната си копринена дреха и милиарди сребристи мушици се понесоха в загадъчен танц над задрямалата поляна. Малкото вълшебство се плъзна по стеблото на ореха и ощипа Джар по носа. Калина целуна муцунката му и леко побутна с лапа неговата. Кихна и бавно тръгна към вкъщи. Джар гледаше как тя се отдалечава.Малка и нежна тя се стопяваше в тъмнината на пролетната нощ, а до него по стъпките ѝ достигаше аромата на спящи лалета. Щурецът засвири някаква стара мелодия. Луната широко се прозя и разля светлината си по зелените клони на дърветата. Джар тръгна към дома. Тази нощ малкото му кучешко сърце се научи да тупти с нов ритъм. Този на любовта. Размаха опашка и прескочи локвата.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s