Цветята на Марс

Когато слезе от кораба си и стъпи на Марс за трети път този месец, Лора усети различен аромат във въздуха. Отдавна на Марс имаше атмосфера, но само децата знаеха това и само на тях беше разрешено да пътуват до там за забавление или с изследователска цел, както те си решат. Лора набръчка носле и подуши отново. Миришеше на шоколад с вишни. Откъде ли идваше този аромат? Тя тръгна към ръба на покрита със стъкло лилава скала, над която валеше дъжд от ментови бонбони. В една широка вдлъбнатина, където бонбоните се бяха струпали на малка купчина, Лора видя живи цветя. Цветята дочуха стъпките й и обърнаха глави към нея. Лицата им бяха усмихнати, цветовете ярки, преливащи се от синьо в жълто, от червено във виолетово, от оранжево в зелено. Каква красота! Лора се наслаждаваше  на гледката с широко отворени очи. Попиваше цветовете. После цветята запяха. Пееха на странен език, марсиански вероятно. Но когато се заслуша внимателно, Лора започна да разбира думите. Цветята пееха за езера и океани, за летящи риби и бели балони с люляков сняг. Колко хубави бяха думите им и колко леко трепкаше мелодията и се разливаше като сладък вишнев сироп по ментовите бонбони. Вкусна мелодия. Лора се наведе и напълни шепа с бонбони, сложи няколко в устата си. И те бяха вкусни. С какво ли се хранят тези цветя, за да могат да пеят?- чудеше се наум тя. Едно оранжево- зелено цвете от редичката отгатна мисълта й. Завъртя хубавата си пъстра глава към Лора и премигна с листенца. “Ние обожаваме малки шоколадови торти, много малки и с два цвята шоколад. От тях се храним и растем. “А, какво пиете? Земните цветя пият вода, но тук вода не виждам. “- заинтересува се Лора. “Сърцето на планетата, нейното ядро- отвърна друго жълто-синьо цвете от редичката- е цялото от портокалов сок, оранжев и сладък. Той прави гласовете ни звънки и трепкащи. Харесва ли ти нашата песен?” “Еха, портокалов сок, който никога не свършва!- възкликна Лора- Това е толкова, толкова чудесно! А Вие сте най-невероятните цветя, с които съм разговаряла. Гласчетата Ви топлят, гъделичкат и от тях се чувстваш щастлив и не огладняваш. Цялата редичка звънко се разсмя. Поклониха се учтиво на Лора и запяха отново, този път още по-звънко и още по-вкусно. Лора изгълта останалите в шепата бонбони, погали всяко цвете и се качи на своя кораб. Време беше да се прибира. Хубаво е на Марс, но вкъщи е по-хубаво. Нищо, че няма вълшебни пеещи цветя, които разговарят с теб и се хранят с шоколадови торти. Вкъщи, напролет надигат свежите си глави кокичета и минзухари, после се появяват шарените лалета и зюмбюлът, цъфтят люляци и рози. Не говорят, не е и нужно, те просто са толкова хубави, че можеш да стоиш и да ги гледаш, докато красотата им те погълне и в душата ти стане и светло, и шарено, и звънко. Вкъщи не летят досадни мухи с глави на магарета, както тук на Марс, вкъщи има само досадни конски мухи, но главите им не приличат на конски, те просто ужасно много обичат да дразнят конете. – Довиждане, Марс!
Лора  натисна бутона за излитане.
Долу цветята продължаваха да пеят и да ядат торти.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s