Петъчно

Когато Теди беше много мъничък и аз бях много млада, в петък танцувахме, хванати за ръце в малката стая до старото пиано. Въртяхме се в кръг, щастливо усмихнати и си пеехме “Петък е, петък е” и се прегръщахме. Обичам го тоя петък, щото, когато той идваше, ни зимата ни беше студена, ни лятото задушно. Обичах го, затова, че ми връщаше времето, времето, което цялата седмица ми отнемаше. Танцът в малката стая до пианото няма никога да избледнее. 
Вчера, нали пак петък беше.Та аз от сутринта съм му се усмихнала и нищо, че ме чака натоварен ден, с него сме в отношение на безусловна любов. А любовта е красива, та аз се натиквам в банята да си измия косата, че мръсна коса не понасям. То гадно е, дразнещо и не си го причинявам. Водата ми е гальовник, топъл и нежен. А утрините напоследък захладняха, та аз направо се топя от щастие под душа. Шампоанче, хубавичко, косата ми е натежала от пяна и аромат. И, щрак, спира топлото и водата става с температура на добре охладено вино. Тялото ми е в дребни точици от студ, но всички вкъщи спят и къде в седем да почнеш да крещиш някой да ти донесе кана гореща вода. В море плувам през май, айде пък студен душ да ме плаши! Ама тая коса е до кръста и е доволно проблемна за миене. Задържам дъха си и отмивам хубавата пяна. Взимам три хавлии и излизам от банята. Кучето още спи, ама се е сгушил на моето място в леглото. Топли ми го. Иска да се върна да си доспим. И аз искам. Много. Хавлиите са мокри, от косата ми по пода падат бавни студени капки. Настръхнала съм. Потрепервам. Кожата по-трудно попива студеното. Отвън утрото прави физ-зарядка със слънце и ми праща по някой светъл лъч. Още мокра се сгушвам в любимата си жилетка. А тя е мека и топла, като детски ръце. Стоя си така, на ръба на леглото, галя кучето по опашката и се топля в любовта на тая жилетка. Щото тя е специална. Не защото е скъпа, а защото е скъпа на мен. От децата ми е, за рождения ден. Тая жилетка топли като слънце през август, някак е събрала любовта им към мен, как става не зная, но става.
Сега е събота. Сама съм вкъщи. Девойката е на концерт на баща си. Аз съм стара за тия работи. Младежът, и за него е събота, се мотае с приятели по квартала, та седя си с кучето, което ме отсвири след дългата разходка и отиде да си легне на спокойствие. Наметнала съм се с жилетката и спомени, и надежди, и любов. Тихо е. У нас никога не е тихо. Искам всички да се приберат. Те са моята жилетка любов! Лека нощ!


Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s