Овчар на сънища

Чичо Митко е овчар. Ама необикновен овчар е той и необикновени са и овцете му. Чичо Митко е овчар на сънища, а овцете му са овце за сънища. Чичо Митко е може би стар, може би и да не е. И той не знае. Никой не знае. Никой не го познава, а всички го знаят, ама никой не е чувал за него. Чичо Митко живее наблизо, ама да стигнеш дотам е далеч. Чичо Митко не може да спи, а непрекъснато му се спи. Не спи той, защото, ако случайно заспи, овцете ще вземат да хукнат на някъде и ще станат просто овце, а не овце за сънища. А без овце за сънища, ще намалеят сънищата и чичо Митко може и да заспи. Такива овце се отглеждат трудно, защото те трябва непрекъснато да се хранят, за да бъдат здрави и хубави. Повечето овце са бели, но са бели само понякога. Понеже не са обикновени овце те могат и да не бъдат бели. С това чичо Митко не може да се оправи. Въпреки че познава всичките си овце по име, по физиономия и нрав, той наглава за окраската им с тях не можа да излезе, та им отпусна края да правят каквото си щат. И те и това и направиха. Коя днес зелена, коя утре оранжева, някои пък обичат все черни да са. Не мож се оправи с тях, нищо че са необикновени, все са си овце. Чичо Митко знае всичките си овце и никога не им губи бройката. Само той знае колко са овцете му, никой друг не можа да им намери броя. Броят ги, броят ги, па вземат че заспят и отидоха и числа и бройки. Тогава чичо Митко си подхваща овцете и отива при някои друг да ги преброи, барем успее. А овцете тайно му се присмиват, кискат се, щото знаят, че са необикновени и не мож ни ги дръпна за опашката, ни да ги изброиш до една. Броиш, броиш, па накрая вземе, че заспиш. Знаят го това те и още по-специални се усещат. Ама и те нали са животини, и те дертове си имат. Ако вземе някой по-така инатлив преброител да им се случи , дето аха и да им хване броя, почват да боледуват. То колкото по-лоша им е храната, по зле за овцете става. Тия, дето по-така добре броят, тяхната храна по-вредна е за животните. Сипкава една, жилава, нагарча и трудно се сдъвква, та после коремите ги стягат и мъчат. Ама нали това им е животът, траят си и чакат чичо Митко да ги лекува. Лекува ги той, има си необикновени лекове, както и подхожда за необикновен овчар. Лекува ги той, щото знае, че няма да го бъде тоя свят, ако ги няма неговите овце да изгризат тревогата и мъката, дето ходи по хората и им краде сънищата. А ги лекува чичо Митко своите овце за сънища с приказки. С обичливи приказки. Той знае само такива.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s