Само за лека нощ

Няма да се върнеш, татко. А тополите, тополите, татко, навеждат глави, за да плачат над мен. Тази кола заминава пред мен и ти, ти си там. Сам.  Притихнал и лек. Полита душата ми след теб по завоите. Един...до хиляда сто и един. До пръст, до кръст и до криви лалета. Потъвам в рохкава пръст,  дращя … Continue reading Само за лека нощ

След Великден

Викам си вчера заранта да метна един парцал на къщата, щото то така по великденски се е намърляло, па и щото да не кажат тия вкъщи, че тунеядствам и лежа по цял ден! Пооправих аз, та и кафе пих едно от немай къде, докато работещите отпочиват в сън до обед. Стана мъжо, па вика да … Continue reading След Великден

Сън ли бе

Много не обичам да сънувам, обаче ми се случва понякога. Сънищата ми винаги са издайнически, говорещи, понякога са много страшни, понякога ужасно объркани и направо енигматични. Понякога сънувам такива неща, че когато се събудя, усещам че не е било само сън..а вероятно е било, може би. Сънувала съм и хубави сънища, в които има любов, … Continue reading Сън ли бе

Смелостта да бъдеш свободен

Когато децата ми бяха малки, един от най-вълнуващите моменти, беше този, в който пуснаха последното пръстче на ръката ми и пристъпяйки неуверено тръгнаха сами, с техните си крачки, независими от моите. С усмивка от радостта, че са се справили смело сами. Първите крачки, първото усещане за свобода. Някога, преди едни там четиридесет години и аз … Continue reading Смелостта да бъдеш свободен

Моят ден

Напоследък често си мисля колко старичка съм станала и как по-младичка никога няма да стана. Все по-бавно тичам, че даже и не ми се тича хич. Ни за градския транспорт, ни за мъже. Изхвърлих (след години грижливо пазене) една черна поличка с дължина максимум 40 сантима. Установих, с не малко драматизъм, че уви, никога повече … Continue reading Моят ден

Питки със сирене

Краят на месеца ми е любимото време. Време творческо, дето сега му викат, креативно. То, ние всички сме по неволя криейтъри по това време, демек, творци сме. Краят на месеца е такова време, в което в портмонето остават само хубавите неща и някоя и друга измършавяла жълта стотинка. Хубавите неща не са банкноти по 100, … Continue reading Питки със сирене

Време назад

Мисля си,че няма човек, който не е пожелавал да се върне в някой миг от своето минало. Поне аз не познавам такъв. Ако ей сега,изведнъж така, докато уморена и смачкана си лежа в леглото, ако ей сега пристигне и седне кротко до мен една фейка(това е от фея, да не се бъркате нещо) с лилави … Continue reading Време назад

Петъчно

Когато Теди беше много мъничък и аз бях много млада, в петък танцувахме, хванати за ръце в малката стая до старото пиано. Въртяхме се в кръг, щастливо усмихнати и си пеехме "Петък е, петък е" и се прегръщахме. Обичам го тоя петък, щото, когато той идваше, ни зимата ни беше студена, ни лятото задушно. Обичах … Continue reading Петъчно

Две хубави неща

Ден последен. Преди от-пуск-а-та. Чувствам се незаменима. Никой не ще да ме замества. Почти съм по джапанки и мисля да си купя бански за 200 лева, че едни много джиджани намерих, дето подчертават само хубавите неща. А аз си имам две..хубави неща за подчертаване. Но понеже не мога да чертая и винаги съм "под", май … Continue reading Две хубави неща

Седми клас, здравей, здравей!

Кандидатстването след 7 клас е едно от хубавите неща, което може да Ви споходи. Толкова е хубаво, че даже се отразява положително и на фигурата Ви, но определено не и на черния Ви дроб. Съотношението консумирана храна- вино в дневна доза в грамове е 100 към 700. И най-тъпият тъп човек ще Ви каже, че … Continue reading Седми клас, здравей, здравей!