Шизофренично

Ама едно душно е днес в тоя подпухнал град, та чак зениците ми пресъхват. Гледам да се скрия в офиса на хладничко, ама ей на, колегата, дето все нещо му духа се е върнал от отпуска и климатичето ни хъка, ни мъка. Разголвам крака малко над коляното, пия две студени води, щото аз все пак … Continue reading Шизофренично

Някъде там

Много обичам да ходя на вилата. Ей я къде е! На половин час път от офиса. Едно зеленко, зеленко е там, чак пращи от зелено и тихо е, тихо, чак ушите те болят и почва да ти се вие свят. Косиш, плевиш, па вземеш и нагоре-надолу по стълбите да притичваш, я за да изметеш мухите, … Continue reading Някъде там

Облачно с думички

Ами свъсенко си е днес навън, повече от допустимото за мен. И щото е такова мръчкаво, аз взех, че игнорирах и аларми, и будилници, и всякакви там кукуригащи източници на шум. Абе, успах се. По едно време кучето взе да се протяга и разтяга и ми шумоли по завивката, та отворих едно око и гледам, … Continue reading Облачно с думички

Последният слънчоглед

В гимназията се влюбих в Ремарк. Тайно и явно четях в час, особено в часовете по литература, които бяха откровено тъпи и скучни. Получавала съм си наказанията за проявеното своеволие, най-вече от госпожата по БЕЛ, ама и това не ме вразуми изобщо. Останах си такава, опърничава, неразумна и дразнеща околните. Пуша и пия, и си … Continue reading Последният слънчоглед

Дъждовен пес

Часът е 14.25. Затворила съм се в офис в покрайнините на София. Температурата на въздуха е 25 градуса, нямам идея колко е навън. Усещам, че умирам. Концентрацията на кислород във въздуха зад бюрото е около половин процент. Някой леко пръцка. Не се обръщам. Човещина е, какво! Гледам, че навън е полуслънчево. А снощи валя дъжд, … Continue reading Дъждовен пес

Песента ми

Онзи ден Аксел Роуз имал рожден ден. Станало момчето на 50 и нещо. Знаем се с него отдавна, когато аз бях на 15-16 години, а той някъде на към 30. Голяма любов изживяхме, страшно беше и не става за разказване пред непълнолетна аудитория. Ама сега думата ми е за друго. Седя си в офиса вчера, … Continue reading Песента ми

Кокичета за лошите момичета

Пет и половина следобед. Притъмнява бързичко навън. Денят още е с къси крачета и колкото и да се протяга, тъмнината се хвърля ловко върху гърба му с безупречния скок на грациозна черна пантера. Поглъща го за минута. Скоро ще се прибера от работа и вероятно ще трябва да метна някое и друго кюфте в тигана … Continue reading Кокичета за лошите момичета

Четири литра море

Това, децата са много откачена работа. Не само защото ежедневно ни карат да откачаме и да подскачаме, често и разни трудни препятствия да прескачаме, а защото имат един грандиозен по обхват и митичен по сила талант. Талантът да претворяват обективната реалност в причудливи форми, образи и създания. Взимат си най-обикновеното, въртят си го в главите, … Continue reading Четири литра море

(БГ) Музикант къща не храни

- Виж сега, можеше и по-лошо да бъде! Ако се бяхме родили в Пакистан, примерно. - Можеше, ама не сме в Пакистан! Стига вече с това "можеше и по-лошо да бъде"! Искам по-хубаво да е. Знаеш ли, казват, че не може да умреш без да си видял Париж! - Хм, значи ти скоро няма да … Continue reading (БГ) Музикант къща не храни

Тя, дъщеря ми

Тя не носи моето име, нито името на баба си, нито това на другата. Има си нейно, собствено. От азбуката взех най-любимата си буква, добавих още две и много от онова, което носех в мислите си за нея. Избрах й цвят, избрах й глас и песен й избрах. Нарисувах си я много преди да видя … Continue reading Тя, дъщеря ми