Ухае на приказка

Викам му на Симо да ми сипе от калвадоса и да ми донесе от оная пръскавица, дето трови тия долни древни гадини комарите. - Ай, бре, донеси спрейчето, що го пестиш! Глей ми баджаците, като дамгосани с вряла решетеща лъжица са! Сърби бе, ай, дращя се като дръглява, ше си прецакам и тена и кожата … Continue reading Ухае на приказка

Последният ден

- Вдигни щорите, моля те! Нека погледна слънцето преди да залезе, нека още веднъж видя планината, преди да заспя. Той не говори, говорят единствено очите му, но тя познава думите им. Слуша ги още откакто бяха деца, две влюбени шестнайсетгодишни хлапета. Болестта взе думите от устните му, но от очите не можа. В стаята се … Continue reading Последният ден

Въздишка на четири

Когато навън е студено и пръхкаво ледено, когато вятърът щипе нослето и целува по бузите с устни от ранородена скреж, годината премята своя мек топъл вълнен шал. Напъхва се в дебелото пухено палто, а понякога слага и шапка. Обува ботуши с подплата от мечешка ласка и хуква навън да се пързаля по стръмното и да … Continue reading Въздишка на четири

Двама

Осем часа сутринта. Тръгвам за работа. На автобусната спирка има двадесетина човека и едно бездомно куче. Не гледам хората. Те след минута-две ще се качат на автобуса и ще отпътуват- всеки нанякъде, всеки при някого. Кучето ще остане на спирката, ще стои и ще чака с три грама надежда в сърцето си един човек да … Continue reading Двама

Пролет на простора

Обличам дрехи от пролет и смешни обувки с лалета. Имам дребен зюмбюл по косите си и няколко литра дъжд за из път. Тичам през локви, наръсени с люляков цвят. Няма вече да бъда премръзнала зима, нито свъсена есен с шлифер от мокри листа. От непознатите стъпки очите  се пълнят със светлина и надежда. Има толкова … Continue reading Пролет на простора

Овчар на сънища

Чичо Митко е овчар. Ама необикновен овчар е той и необикновени са и овцете му. Чичо Митко е овчар на сънища, а овцете му са овце за сънища. Чичо Митко е може би стар, може би и да не е. И той не знае. Никой не знае. Никой не го познава, а всички го знаят, … Continue reading Овчар на сънища

Чичо Митко и патката

Чичо Митко е стегнат човек. Стегнат е коланът под шкембенцето му, стегнат му е потникът под мишниците и чорапките му са стегнати на глезена в стегнатия чепик. Чичо Митко яде точно по 3 супи на ден, ползва единствено домашен сапун и мрази да му казват да не се стяга. Че то какъв  мъж е това, … Continue reading Чичо Митко и патката

Калинка мая

Цял изгрял е месецът. Иначе наперен, днес той оглежда унесено лика си в тъмните води на Янтра. Рачо Ковача е отпуснал чука и е потънал в мислите си. Генчо е сам на скалата. Брои нощни калинки. Никоя не ще да му покаже пътя. Отпива глътка Светло и продължава да брои калинките. Някой идиот свири на … Continue reading Калинка мая

Моята молитва

И Господ си събу небесните чорапи и хукна бос по асфалта на долната земя. Отдавна той тук не бе слизал, отдавна не бе стъпвал по тия места наполовина забравени. Ревна ангелският хор, че без Отца си остава да пази райските градини от безочливите набези на рогатите. Но Господ бе глух за техния плач. Дойде му … Continue reading Моята молитва

Извън мрежата

От три дни съм без телефон, а два от тях и без компютър, таблет или каквото и да е там мрежово устройство. Замених ги за една зелена поляна, една пропукала се по шевовете селска къща, юлски маргарити, кукуригащи в пет сутринта петли и леко килнато на една страна огнище. Получих ударна доза кислород в кръвта, … Continue reading Извън мрежата