7 клас довиждане и чао!

В последните години образователната система в България претърпя промени, които за добро или не, няма начин да подминем. Промените винаги са необходими, важно е те да бъдат осмислени в полза на децата. По-важно от това не трябва да има!До Националното външно оценяване( НВО) остава по-малко от месец. Това е време на голямо вълнение. Това е … Continue reading 7 клас довиждане и чао!

Биньо Иванов

Поетиката на Биньо Иванов е уникално събитие в българската литература.Тя създава необикновен свят, свят, в който предмети, явления, реалии се разпадат, преустрояват, разкъсват и сглбяват наново в многообразни поетически образи. Поетиката на Б. Иванов разрушава познатите словесни и синтактични прегради, разгражда общоприети представи, анатемосва обичайната логика и гениално запазва равновесие на ръба на нонсенса. Стиховете … Continue reading Биньо Иванов

Не искам куче за Коледа

Тези думи малко деца биха казали, твърде малко. Големи и малки, всички сме гледали онази приказна история на Дисни, която разказва за Лейди и Скитника. Гледали сме я и сме ревали. Аз много. Тази история започва точно на Коледа. Лейди идва като подарък. Изненадващ при това. Нататък сюжетът е познат. Трогателен, с категоричен почерк на … Continue reading Не искам куче за Коледа

Ники Комедвенска- Целият скапан свят

Много обичам добрата поезия. Онази, в която езикът се движи свободно,смело и леко. Без тежки метафори, без излишна патетика и купища отвлечени символи. Поезия, в която езикът танцува, ако му се танцува, крещи, ако му се крещи, плаче, ако е тъжно, смее се или вие от болка или гняв. И всичко това се случва непринудено … Continue reading Ники Комедвенска- Целият скапан свят

Този, който отваря училище, затваря затвор

Знаете ли къде е село Русаля? Честно казано, аз разбрах за него едва преди няколко дни. Едно от онези български села, през които минаваме без да спираме, без да се оглеждаме много, много, защото то много за гледане няма. Обаче, ей на, точно в това българско село има нещо, което заслужава не само да видим, … Continue reading Този, който отваря училище, затваря затвор

Аутопсия на една любов

От няколко дни мълча. Говори ми се, ама мълча. Защото ми се струва, че каквото и да кажа нито ще е точно това, което мисля, нито ще го кажа, точно както искам. Определено мълчанието е за предпочитане. Мълчание, след последния акорд на мелодия, която чуваш за пръв път, обаче разбираш още от първите тонове, че … Continue reading Аутопсия на една любов

Ловецът на хвърчила

"Ловецът на хвърчила"- взех я назаем и я прочетох за няколко часа. Някак не ми се искаше да я оставям. След последната страница, метнах книгата на възглавницата и ревнах буквално като дете. Не защото краят е тъжен. Тъжното броди из цялата книга, но не и в края й. Усеща се, диша си още, ама силите … Continue reading Ловецът на хвърчила

Без етикети

Преди 168 години на тази дата се е родил Иван Вазов или както в училище ни караха да го наричаме "патриархът на българската литература". Откровено казано, това определение винаги ми е било крайно неприятно и дразнещо по съдържание. За съжаление, виждам, че се използва и до днес. Помпозно и обемащо, с претенция за придаване на … Continue reading Без етикети

И аз съм куче

Много не си падам по ФБ групи, Даже наскоро се махнах от една, дето е за "четящи" хора, защото ми писна администраторите, в качеството си на служители в дадено издателство, непрекъснато да анонсират книги, издадени от тях. Ами подлизурско ми е и тъпо. Всеки ден анонс на нова книга от един и същи човек. Има-няма … Continue reading И аз съм куче

Обесете поета

Вчера мрежата изгърмя. И всички чухме как под звученето на кларинета се шепнат предсмъртните, дълбоко лирични, заредени с толкова чиста обич, стихове на Вапцаров. Не само чухме, ама и ни ги илюстрираха с баджаци в мрежести чорапи и впити кожени гащи, накратко с евтино порно. Ама еротика било това. Еротика-дръжки! За еротиката ти трябва стил, … Continue reading Обесете поета