Свещи с имена

- Ти, какво??! Какво си..., какво??! Господи, Боже мой! Шегуваш се, нали? Девойката клати отрицателно глава. Лицето й е червено от напрежение и страх. - Но ти, ти си толкова млада, какви деца? Как ще живееш, къде ще живееш? Боже, а баща ти като научи..не ми се мисли..И какво ще правиш със следването, та ти … Continue reading Свещи с имена

Траянка (v.1.1.)

Седнала на сянка, лапа слънчоглед Траянка. Слънчогледът чер, солен, попрепечен, вкиселен. Опънала е закръглените си бедра, стегнати в леопардов клин и се наслаждава открито на новия си маникюр в цвят презряла слива. Отпива от бутилката с топла лимонада и шумно прочиства хранопровода си от привнесения въздух. Топло е и под мишниците й се образуват мокри, … Continue reading Траянка (v.1.1.)

Цековите гащи

- Цекооо!- провикна се от леглото Цеко.- Де си, ма? Де ми захвърли гащите бе, жено проклета? Пу, маааа му! Егати жената, като ти трябва я нема, а като не щеш да ти дреме до гъза, тя ти се вре и ти пие неуморно кръвчицата, досущ проклет кърлеж. Седнал в кревата, зачервен, запотен и без … Continue reading Цековите гащи

Джак

Аз съм Джак. Имам бели уши и черна опашка. Не зная защо съм Джак и защо имам бели уши и черна опашка. Не зная дали имам майка и баща, вероятно имам, но не съм ги виждал и не си ги спомням. Помня само, че когато за пръв път се събудих, бях сам. И все сам … Continue reading Джак

Зад завесите

Ноември върти зимната си проскубана опашка и гледа да се свре на завет в автобуса. Най му е добре в неделя вечер. Вее се и се развява по празните, поокъсани седалки, подпира ръце  на изпотените стъкла и се плези на прогизналите минувачи отвън. Почуква с кокалести пръсти по стъклото и рисува неприлични знаци. Завира острия … Continue reading Зад завесите

Между стрелките

- Извинете, имате ли часовник? - Да, имам! - А знаете ли колко е часът? - Да, знам! Това е нещо подобно на оня виц за човека с бананите в ушите. Толкова е тъпо, ама и сега някой да ми го разкаже, пак ще се разхиля като олигофрен.. Тя, идиотията, не ме напуска цял живот … Continue reading Между стрелките

Две краставици и шише ракия

Някой псуваше дребната касиерка. Тя, снижена и изтръпнала в тясното си пространство между вафли и фъстъци с изтекъл срок, приличаше на уплашено джудже. При всяко движение, малкото звънче на евтината й коледна шапка притреперваше и изпускаше фалшивото си гласче. Извънгабаритният собственик на гласа, подпираше бутилка водка на диненото си шкембе и упорито изливаше екстра порция … Continue reading Две краставици и шише ракия

Вехти мокасини

Опитвам се да се върна във времето преди "Големия взрив". Превъртам си часовника, стрелките се въртят в кръг и отбелязват време. Тогава обаче време не е имало, не имало нищо. Разглобявам мозъка си на дребни фрагменти, опитвам се да проумея това нищо, но нищо не проумявам. Някаква прашинка си съществувала, ей така, без време, без … Continue reading Вехти мокасини

Пролет на улица "Гогол"

Аз съм си градско чедо. Софиянка по произход, но най-вече по душа. Цял живот съм кръстосвала улички, улици и булеварди в тоя град, в "полите на Витоша". Познавам и крайните му квартали, но те откровено са ми неприятни и не ги смятам за част от София. Да ме прощават всички хора, които живеят в Надежда, … Continue reading Пролет на улица "Гогол"

Лудото Ленче (история от захар)

Лудото Ленче се качи на покрива и застана до една стара, ръждясала антена.Дъждът, ситен като маргарит, топъл като лястовиче сърце. трепкаше тихо по босите й крака. Тя разпери ръце и полетя над града. Лекият вятър развя косите й и я потопи в светлината на пламналата зора."- Мамоооо, Ленчетата не летят! Какви ги приказваш! Сипвай ми … Continue reading Лудото Ленче (история от захар)